11 авг. 2011 г., 11:45

Пътят към дома 

  Поэзия
827 0 11

Дълго пътеките вият гнезда във очите ми,
сухи са старите дни,
камъкът кротко дълбае земята, накичена
с лято. Гората мълви...

А някога викаше в мен. И не съм се страхувала
писък на брадва ли чувам,
някога с тебе, гора, до среднощ съм будувала -
днес се побираш във дума...

С теб ще угасне тихият път към дома,
аз и небето оловно,
корен във корена бавно ще спусне душа
и ще те чуя отново...

© Ася Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много близък стих!!!Поздравления за силната енергия и мъдростта!
  • Благодаря и на останалите!
  • Понякога в една дума може да има всичко, от което се нуждаем.
  • Дълго пътеките вият гнезда във очите ми,
    сухи са старите дни...
    * * *
    Много ми хареса. Поздрав!
  • Мерси, хора, че прочетохте. Доче, радва ме да те видя тук.
  • "някога с тебе, гора, до среднощ съм будувала -
    днес се побираш във дума..."

    Напевна носталгия.Смисъл и мъдрост.
    Леко нагарча последната глътка.
    Онази която следа ще остави
    след точната дума със знак за обратно...

    Разкошна си Ася,Благодаря за вдъхновяващия и замислящ стих!

  • "корен във корена бавно ще спусне душа
    и ще те чуя отново..."

    !!!

  • "С теб ще угасне тихият път към дома,
    аз и небето оловно,
    корен във корена бавно ще спусне душа
    и ще те чуя отново..."

    !!!*
  • Браво!
  • Aплодисменти, Ася!
  • +++++++ Поздрав!
Предложения
: ??:??