Пътят към дома
Измислици са празните очи.
Биноклите - ненужно любопитство.
Със песа черен залъка делим,
а вярата ни е самотен скитник.
Измислици са думите за дъжд.
Със тях тъгата просто не е гола.
За червеите в дървения кръст
смъртта е предпочитаната роля.
Очите не привикват с тъмнината.
Луната хапем с огнени езици...
Нощта е болна приказка, в която
достигат всички гроздове лисиците.
Не си усещат пръстите дърветата,
но стискат гласове на нови птици...
В мравуняк от измръзнали човечета
чадърите ни - точици изписват.
И думите след точките мълчат.
По-гол от голотата заваляваш,
най-смъртните нюанси са без цвят
в душите на избягали китари.
В отломките ни дебне вечността,
заложена с последното очакване
и като непораснали деца
във пътя към дома се борим с вятъра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
