RainaVakova
413 2666
25 февр. 2015 г., 23:22

Пътят към дома 

  Поэзия » Другая
494 1 3

Измислици са празните очи.
Биноклите - ненужно любопитство.
Със песа черен залъка делим,
а вярата ни е самотен скитник.
Измислици са думите за дъжд.
Със тях тъгата просто не е гола.
За червеите в дървения кръст
смъртта е предпочитаната роля.
Очите не привикват с тъмнината.
Луната хапем с огнени езици...
Нощта е болна приказка, в която
достигат всички гроздове лисиците.
Не си усещат пръстите дърветата,
но стискат гласове на нови птици...
В мравуняк от измръзнали човечета
чадърите ни - точици изписват.
И думите след точките мълчат.
По-гол от голотата заваляваш,
най-смъртните нюанси са без цвят
в душите на избягали китари.
В отломките ни дебне вечността,
заложена с последното очакване
и като непораснали деца
във пътя към дома се борим с вятъра.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силна и истинска поезия! Поздрави!
  • Благодаря за удоволствието!
  • "Измислици са думите за дъжд.
    Със тях тъгата просто не е гола.
    За червеите в дървения кръст
    смъртта е предпочитаната роля.
    Очите не привикват с тъмнината.
    Луната хапем с огнени езици...
    Нощта е болна приказка, в която
    достигат всички гроздове лисиците.
    Не си усещат пръстите дърветата,
    но стискат гласове на нови птици...
    В мравуняк от измръзнали човечета
    чадърите ни - точици изписват...
    В отломките ни дебне вечността,
    заложена с последното очакване
    и като непораснали деца
    във пътя към дома се борим с вятъра."

    Изключително уплътнен откъм образи и внушения текст, който се явява ОКО на това силно и въздействащо ми стихотворение. Това си е твоят стил, Райна - уникален като пръстовите отпечатъци.

    Благодаря за насладата да прочета творбата ти!
Предложения
: ??:??