Пътят към дома

Feb 25, 2015, 11:22 PM

Poetry » Other

548 1 3

Измислици са празните очи.
Биноклите - ненужно любопитство.
Със песа черен залъка делим,
а вярата ни е самотен скитник.
Измислици са думите за дъжд.
Със тях тъгата просто не е гола.
За червеите в дървения кръст
смъртта е предпочитаната роля.
Очите не привикват с тъмнината.
Луната хапем с огнени езици...
Нощта е болна приказка, в която
достигат всички гроздове лисиците.
Не си усещат пръстите дърветата,
но стискат гласове на нови птици...
В мравуняк от измръзнали човечета
чадърите ни - точици изписват.
И думите след точките мълчат.
По-гол от голотата заваляваш,
най-смъртните нюанси са без цвят
в душите на избягали китари.
В отломките ни дебне вечността,
заложена с последното очакване
и като непораснали деца
във пътя към дома се борим с вятъра.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

veesii70 (Веселка Стойнева)

2015-02-26T08:56:10+02:00

Силна и истинска поезия! Поздрави!
Самодива (Вики)

2015-02-26T08:40:54+02:00

Благодаря за удоволствието!
vega666 (Младен Мисана)

2015-02-26T01:46:56+02:00

"Измислици са думите за дъжд.
Със тях тъгата просто не е гола.
За червеите в дървения кръст
смъртта е предпочитаната роля.
Очите не привикват с тъмнината.
Луната хапем с огнени езици...
Нощта е болна приказка, в която
достигат всички гроздове лисиците.
Не си усещат пръстите дърветата,
но стискат гласове на нови птици...
В мравуняк от измръзнали човечета
чадърите ни - точици изписват...
В отломките ни дебне вечността,
заложена с последното очакване
и като непораснали деца
във пътя към дома се борим с вятъра."

Изключително уплътнен откъм образи и внушения текст, който се явява ОКО на това силно и въздействащо ми стихотворение. Това си е твоят стил, Райна - уникален като пръстовите отпечатъци.

Благодаря за насладата да прочета творбата ти!