Пътят към мечтата...
Светлина пред мен се извисява,
Бяла, ярка и мъглява,
Надеждата у мене се съмнява,
А краката мръзнат на земята.
Светлината виждам по-добре,
Тя в очите ми успява да се побере,
Нежно, леко ме докосва, а в ума ми идва в късни часове
и тихо шепне "Добре дошло, дете!"
От мечтата нереална, пътя бавен извървя
И в душата радостта танцува, будна от съня
Оглеждам се отново и щастливо аз твърдя
Че мечтата нереална успях да надхитря.
-Letta
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николета Николова Все права защищены
