Светлина пред мен се извисява,
Бяла, ярка и мъглява,
Надеждата у мене се съмнява,
А краката мръзнат на земята.
Светлината виждам по-добре,
Тя в очите ми успява да се побере,
Нежно, леко ме докосва, а в ума ми идва в късни часове
и тихо шепне "Добре дошло, дете!"
От мечтата нереална, пътя бавен извървя
И в душата радостта танцува, будна от съня
Оглеждам се отново и щастливо аз твърдя
Че мечтата нереална успях да надхитря.
-Letta
© Николета Николова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
