Nov 11, 2021, 4:25 PM

Пътят към мечтата... 

  Poetry » Love, Phylosophy, Free verse, Other
448 0 1

Светлина пред мен се извисява,

Бяла, ярка и мъглява,

Надеждата у мене се съмнява,

А краката мръзнат на земята.

 

Светлината виждам по-добре,

Тя в очите ми успява да се побере,

Нежно, леко  ме докосва, а в ума ми идва в късни часове
и тихо шепне "Добре дошло, дете!"

 

От мечтата нереална, пътя бавен извървя

И в душата радостта танцува, будна от съня

Оглеждам се отново и щастливо аз твърдя

Че мечтата нереална успях да надхитря.

 

-Letta

© Николета Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??