30 апр. 2008 г., 13:26

Пътят на поета

708 0 6

Пътят на поета

 

Усещаш ли трептящо време

как изминава час по час?

Усещаш ли - душата стене

с измислен и разтърсен глас.

 

Душата иска да ми каже,

че дълго още не желае

за щастието си да дерзае,

а иска път да ми покаже.

 

По този път със мойта муза

ще тръгнем и ще се спасим.

Ще бъдем болни, малки, гузни,

но своето ще защитим.

 

Ще търсим пътя към безкрая,

докато сили няма веч

и ако портите на рая

заключени са най-накрая,

ще ги съборя с пламнал меч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....