30.04.2008 г., 13:26

Пътят на поета

701 0 6

Пътят на поета

 

Усещаш ли трептящо време

как изминава час по час?

Усещаш ли - душата стене

с измислен и разтърсен глас.

 

Душата иска да ми каже,

че дълго още не желае

за щастието си да дерзае,

а иска път да ми покаже.

 

По този път със мойта муза

ще тръгнем и ще се спасим.

Ще бъдем болни, малки, гузни,

но своето ще защитим.

 

Ще търсим пътя към безкрая,

докато сили няма веч

и ако портите на рая

заключени са най-накрая,

ще ги съборя с пламнал меч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...