30.04.2008 г., 13:26

Пътят на поета

699 0 6

Пътят на поета

 

Усещаш ли трептящо време

как изминава час по час?

Усещаш ли - душата стене

с измислен и разтърсен глас.

 

Душата иска да ми каже,

че дълго още не желае

за щастието си да дерзае,

а иска път да ми покаже.

 

По този път със мойта муза

ще тръгнем и ще се спасим.

Ще бъдем болни, малки, гузни,

но своето ще защитим.

 

Ще търсим пътя към безкрая,

докато сили няма веч

и ако портите на рая

заключени са най-накрая,

ще ги съборя с пламнал меч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...