Пътят от любовта до омразата

Обичах те. Копнях за теб. Очаквах те.
Мечти напразни. Вярвах в теб. Разплаквах се.
Душа ранена като птица без криле,
готова да политне, но единствено към твоето сърце...
Живях с надежди, безнадеждно плаках,
опитвах да изтрия този образ, който дълго чаках...
За различен аз те мислех, правех всичко за теб,
 помагах с каквото можех на човек, безчувствен като лед.
Защо светът така устроен е, така животът се върти –
че всеки щедър се раздава, а в замяна какво получава?!
Лъжи, преструвки, напразни надежди, лицемерие -
всичко друго, освен искрено приятелско отношение.
Колко кратък е пътят от една любов до думата „омраза”,
как може да се преобърнат чувствата в една такава фаза!
А мислиш, че си давал в името на нещо свято и вълшебно,
което не е давало и пет пари за твойто чувство „непотребно”.
Искам някой ден да ти го кажа в очите, но дали ще мога,
ти сам ще усетиш мойто отдалечаване и угаснал огън.
Тогава може би ще си дадеш сметка най-накрая,
колко безусловно съм те обичала, „защо?” и аз не зная...