23 мая 2015 г., 01:34

Пътят за дома

903 0 4

Към себе си пътят загубила,

безцелно се лутах и шлях.

Хиляди мечти залюбила

и хиляди безцелно разпилях.

 

И ето ме сега, завръщам се!

В бащиният дом с ожулени крака.

Притихнала и уморена, неразбираща, 

преглаждам  моите проскубани крила. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Ви много за милите думи. Стоплихте сърцето ме и дарихте денят ме с усмивка
  • Къде другаде, в родния дом намираме сила да си оправим проскубаните крила и отново да полетим!Харесах!
  • Чудесно стихотворение! Кратко, ясно и разбрано. Такъв е животът -
    като морето с приливи и отливи.Кураж следва прилив!
    Поздравявам те и ти желая хубава вечер!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...