23 мая 2015 г., 01:34

Пътят за дома

902 0 4

Към себе си пътят загубила,

безцелно се лутах и шлях.

Хиляди мечти залюбила

и хиляди безцелно разпилях.

 

И ето ме сега, завръщам се!

В бащиният дом с ожулени крака.

Притихнала и уморена, неразбираща, 

преглаждам  моите проскубани крила. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Ви много за милите думи. Стоплихте сърцето ме и дарихте денят ме с усмивка
  • Къде другаде, в родния дом намираме сила да си оправим проскубаните крила и отново да полетим!Харесах!
  • Чудесно стихотворение! Кратко, ясно и разбрано. Такъв е животът -
    като морето с приливи и отливи.Кураж следва прилив!
    Поздравявам те и ти желая хубава вечер!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...