15 февр. 2007 г., 15:00

ПЪЗЕЛИ

4.2K 0 33

Със тихата обич сега разговарям,

желан диалог във последния час.

Усмихвам се нежно, запалвам цигара

в лика ти се вглеждам и мисля на глас.

Трошички от думи в сърцето събирам,

прошепвам си всяко "Обичам те" пак.

Наздравица вдигам, от тебе отпивам,

душата потъва в беззвездния  мрак.

Когато те няма -  изгаря ме болка,

която със думи не ще изгасиш.

А малко ми трябва - ти сам знаеш колко! -

Едничка усмивка, преди да заспиш.

Последната глътка отпивам през сълзи

и чувствата свои превръщам във прах...

Изпращам ти мисли - разпръснати пъзели,

ти мойто сърце потърси  между тях.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Стоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...