15 февр. 2007 г., 15:00

ПЪЗЕЛИ

4.2K 0 33

Със тихата обич сега разговарям,

желан диалог във последния час.

Усмихвам се нежно, запалвам цигара

в лика ти се вглеждам и мисля на глас.

Трошички от думи в сърцето събирам,

прошепвам си всяко "Обичам те" пак.

Наздравица вдигам, от тебе отпивам,

душата потъва в беззвездния  мрак.

Когато те няма -  изгаря ме болка,

която със думи не ще изгасиш.

А малко ми трябва - ти сам знаеш колко! -

Едничка усмивка, преди да заспиш.

Последната глътка отпивам през сълзи

и чувствата свои превръщам във прах...

Изпращам ти мисли - разпръснати пъзели,

ти мойто сърце потърси  между тях.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Стоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...