15 февр. 2007 г., 15:00

ПЪЗЕЛИ

4.2K 0 33

Със тихата обич сега разговарям,

желан диалог във последния час.

Усмихвам се нежно, запалвам цигара

в лика ти се вглеждам и мисля на глас.

Трошички от думи в сърцето събирам,

прошепвам си всяко "Обичам те" пак.

Наздравица вдигам, от тебе отпивам,

душата потъва в беззвездния  мрак.

Когато те няма -  изгаря ме болка,

която със думи не ще изгасиш.

А малко ми трябва - ти сам знаеш колко! -

Едничка усмивка, преди да заспиш.

Последната глътка отпивам през сълзи

и чувствата свои превръщам във прах...

Изпращам ти мисли - разпръснати пъзели,

ти мойто сърце потърси  между тях.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Стоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....