15 февр. 2007 г., 15:00

ПЪЗЕЛИ

4.2K 0 33

Със тихата обич сега разговарям,

желан диалог във последния час.

Усмихвам се нежно, запалвам цигара

в лика ти се вглеждам и мисля на глас.

Трошички от думи в сърцето събирам,

прошепвам си всяко "Обичам те" пак.

Наздравица вдигам, от тебе отпивам,

душата потъва в беззвездния  мрак.

Когато те няма -  изгаря ме болка,

която със думи не ще изгасиш.

А малко ми трябва - ти сам знаеш колко! -

Едничка усмивка, преди да заспиш.

Последната глътка отпивам през сълзи

и чувствата свои превръщам във прах...

Изпращам ти мисли - разпръснати пъзели,

ти мойто сърце потърси  между тях.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Стоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...