Feb 15, 2007, 3:00 PM

ПЪЗЕЛИ

  Poetry » Love
4.2K 0 33

Със тихата обич сега разговарям,

желан диалог във последния час.

Усмихвам се нежно, запалвам цигара

в лика ти се вглеждам и мисля на глас.

Трошички от думи в сърцето събирам,

прошепвам си всяко "Обичам те" пак.

Наздравица вдигам, от тебе отпивам,

душата потъва в беззвездния  мрак.

Когато те няма -  изгаря ме болка,

която със думи не ще изгасиш.

А малко ми трябва - ти сам знаеш колко! -

Едничка усмивка, преди да заспиш.

Последната глътка отпивам през сълзи

и чувствата свои превръщам във прах...

Изпращам ти мисли - разпръснати пъзели,

ти мойто сърце потърси  между тях.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...