Със тихата обич сега разговарям,
желан диалог във последния час.
Усмихвам се нежно, запалвам цигара
в лика ти се вглеждам и мисля на глас.
Трошички от думи в сърцето събирам,
прошепвам си всяко "Обичам те" пак.
Наздравица вдигам, от тебе отпивам,
душата потъва в беззвездния мрак.
Когато те няма - изгаря ме болка,
която със думи не ще изгасиш.
А малко ми трябва - ти сам знаеш колко! -
Едничка усмивка, преди да заспиш.
Последната глътка отпивам през сълзи
и чувствата свои превръщам във прах...
Изпращам ти мисли - разпръснати пъзели,
ти мойто сърце потърси между тях.
© Кремена Стоева Всички права запазени