17 апр. 2009 г., 16:58

Пъзлест възел

1.3K 0 16

вдъхновено от


Едро храносмляна суета
с фините частици болно его.
Кой ли сбъркан дявол
дърпа моите рога?
Кой рога му слага пък на него?

Тихичко преглътната вина.
Леко недодъвкана любов.
Кой ли подъл ангел
ме застреля със стрела?
Кой ли ден ще стреля някой нов?

Гладно апетитни две тела.
Сливането без очи за време.
Кой ли ми изпрати
този ангел без крила?
Кой ли подъл дявол ще го вземе?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...