17.04.2009 г., 16:58

Пъзлест възел

1.3K 0 16

вдъхновено от


Едро храносмляна суета
с фините частици болно его.
Кой ли сбъркан дявол
дърпа моите рога?
Кой рога му слага пък на него?

Тихичко преглътната вина.
Леко недодъвкана любов.
Кой ли подъл ангел
ме застреля със стрела?
Кой ли ден ще стреля някой нов?

Гладно апетитни две тела.
Сливането без очи за време.
Кой ли ми изпрати
този ангел без крила?
Кой ли подъл дявол ще го вземе?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...