24 апр. 2007 г., 06:19

Радиоактивност

1.4K 0 4

По тази нощна магистрала
Изпратих някога войните си.
Една след друга
И двадесет години чакане
Не събраха дързост да познаят
Коя ще се завърне първа.

Безветрие
Пази се
Ядрената зима
Прониква с взлом
През счупени прозорци,
Но можеш лесно да я проследиш
По черните следи от дим.

Започнах всичките войни,
Но някой друг
Ще ги довърши,
Защото ми остана малко
Коса, която да изгубя в чакане

По тази нощна магистрала
Жълтите цветя
Завъртат своите сигнали.

Отново
Опасност

                             02.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хотен Зонтаг Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...