Apr 24, 2007, 6:19 AM

Радиоактивност

  Poetry
1.4K 0 4

По тази нощна магистрала
Изпратих някога войните си.
Една след друга
И двадесет години чакане
Не събраха дързост да познаят
Коя ще се завърне първа.

Безветрие
Пази се
Ядрената зима
Прониква с взлом
През счупени прозорци,
Но можеш лесно да я проследиш
По черните следи от дим.

Започнах всичките войни,
Но някой друг
Ще ги довърши,
Защото ми остана малко
Коса, която да изгубя в чакане

По тази нощна магистрала
Жълтите цветя
Завъртат своите сигнали.

Отново
Опасност

                             02.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хотен Зонтаг All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...