25 янв. 2008 г., 12:07

Радост

534 0 4
 

РАДОСТ

 

Аз пак те чакам, моя земна радост,

да дойдеш ти във мойте тъжни дни.

Да върнеш в мен надеждите, които

ме подмладяват, щом сме с теб сами.

 

Да събереме ласки, разпиляни

от силен вятър, духал посред нощ.

Да изградим едно сърце, което

да затупти със пълната си мощ.

 

Ти, моя радост, първа и последна,

ела за миг поне, при мен постой.

И ще усетя чувството вълшебно,

че ти си смисъл на живота мой.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...