РАДОСТ
Аз пак те чакам, моя земна радост,
да дойдеш ти във мойте тъжни дни.
Да върнеш в мен надеждите, които
ме подмладяват, щом сме с теб сами.
Да събереме ласки, разпиляни
от силен вятър, духал посред нощ.
Да изградим едно сърце, което
да затупти със пълната си мощ.
Ти, моя радост, първа и последна,
ела за миг поне, при мен постой.
И ще усетя чувството вълшебно,
че ти си смисъл на живота мой.
© Иван Иванов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Усмихващо!