РАДОСТ
Аз пак те чакам, моя земна радост,
да дойдеш ти във мойте тъжни дни.
Да върнеш в мен надеждите, които
ме подмладяват, щом сме с теб сами.
Да събереме ласки, разпиляни
от силен вятър, духал посред нощ.
Да изградим едно сърце, което
да затупти със пълната си мощ.
Ти, моя радост, първа и последна,
ела за миг поне, при мен постой.
И ще усетя чувството вълшебно,
че ти си смисъл на живота мой.
© Иван Иванов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Усмихващо!