Радост
РАДОСТ
Аз пак те чакам, моя земна радост,
да дойдеш ти във мойте тъжни дни.
Да върнеш в мен надеждите, които
ме подмладяват, щом сме с теб сами.
Да събереме ласки, разпиляни
от силен вятър, духал посред нощ.
Да изградим едно сърце, което
да затупти със пълната си мощ.
Ти, моя радост, първа и последна,
ела за миг поне, при мен постой.
И ще усетя чувството вълшебно,
че ти си смисъл на живота мой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
Усмихващо!