Раждането на грешника
В тъмна доба, в късен час
в мрака се разхождах аз.
В небето там - следеше ме луната.
Припяваше ми вятърът в гората.
Лай кучешки разнесе се в простора
и говор хорски на закъснели хора.
Из улиците чуха се спирачки
на каращите джипове юнашки.
Там нейде една душа отекваше в небето,
на други пак до колене им бе морето,
пореден писък разцепи тишината,
в детски плач превърна се душата.
Отново придобила тяло
на жертвеник и грешник пред олтара.
Не знае само колко е товара?
Банкя-21.06.2006 г.
© Луиза Любенова Все права защищены
Хм.