Dec 22, 2010, 11:22 PM

Раждането на грешника

  Poetry » Other
702 0 1

                                Раждането на грешника


 

В тъмна доба, в късен час

в мрака се разхождах аз.

В небето там - следеше ме луната.

Припяваше ми вятърът в гората.

Лай кучешки разнесе се в простора

и говор хорски на закъснели хора.

Из улиците чуха се спирачки

на каращите джипове юнашки.

Там нейде една душа отекваше в небето,

на други пак до колене им бе морето,

пореден писък разцепи тишината,

в детски плач превърна се душата.

Отново придобила тяло

на жертвеник и грешник пред олтара.

Не знае само колко е товара?


Банкя-21.06.2006 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Луиза Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...