27 дек. 2008 г., 08:32

Ракия

2.1K 0 7

В дъното на  стъклената чаша

лежи една голяма болка,

пияната душа й праща,

безрезервна мила прошка.

 

Глътка от лютивата й сладост

отваря и врати затворени,

вдъхнали от свойта младост,

изскачат духове поробени...

 

Гори и пари в гърлото пресъхнало

течност силна и магическа,

а в очите цвете цъфнало,

стихия, стара и класическа.

 

Утеха, градусова и немирна...

Вълшебна огнена вода,

боготворена си и много свидна,

давиш често ти тъга...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Полът мога да си сменя,
    но ракията не бих-дори за пост:"създател на света"..
    :P
    На моменти само тя може да те разбере, в други-да те развесели,
    ..и никога не те предава, самата махмурлийска тежест го е акт на отдаденост и лоялност от нейна страна...
    Наздраве!
  • Гоше, бъди така добър да не стимулираш спама под текстовете си - с това няма да станеш по-добър. трябва си четене. много.
  • Благодря ти че не се повлия от другите коментари.Весела Коледа и на теб.А за произведението ти ,да харесва ми
  • Виждам, че заради този стих сте си създали впечатление, че съм пияница... хахахахах, а, аз не обичам алкохол... пия бира само...
  • но за твърде кратко... дано намериш друг начин, по който да давиш тъгата си.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...