Ракия

Поезия » Оди и поеми

2.1K 0 7

В дъното на стъклената чаша

лежи една голяма болка,

пияната душа й праща,

безрезервна мила прошка.

Глътка от лютивата й сладост

отваря и врати затворени,

вдъхнали от свойта младост,

изскачат духове поробени...

Гори и пари в гърлото пресъхнало

течност силна и магическа,

а в очите цвете цъфнало,

стихия, стара и класическа.

Утеха, градусова и немирна...

Вълшебна огнена вода,

боготворена си и много свидна,

давиш често ти тъга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

va6ta-lelq (Диреоставаща Епилация)

Полът мога да си сменя,
но ракията не бих-дори за пост:"създател на света"..
:P
На моменти само тя може да те разбере, в други-да те развесели,
..и никога не те предава, самата махмурлийска тежест го е акт на отдаденост и лоялност от нейна страна...
Наздраве!

2009-03-22T02:22:20+02:00
изречена (Мая Попова)

Гоше, бъди така добър да не стимулираш спама под текстовете си - с това няма да станеш по-добър. трябва си четене. много.

2008-12-29T23:44:15+02:00
ivelina_gospodinova (Ивелина Господинова)

Благодря ти че не се повлия от другите коментари.Весела Коледа и на теб.А за произведението ти ,да харесва ми

2008-12-29T02:29:24+02:00
Гошето1 (Георги Георгиев)

Виждам, че заради този стих сте си създали впечатление, че съм пияница... хахахахах, а, аз не обичам алкохол... пия бира само...

2008-12-28T00:52:49+02:00
vanila_n (Виолета)

но за твърде кратко... дано намериш друг начин, по който да давиш тъгата си.

2008-12-27T22:44:47+02:00