Ракия
В дъното на стъклената чаша
лежи една голяма болка,
пияната душа й праща,
безрезервна мила прошка.
Глътка от лютивата й сладост
отваря и врати затворени,
вдъхнали от свойта младост,
изскачат духове поробени...
Гори и пари в гърлото пресъхнало
течност силна и магическа,
а в очите цвете цъфнало,
стихия, стара и класическа.
Утеха, градусова и немирна...
Вълшебна огнена вода,
боготворена си и много свидна,
давиш често ти тъга...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Георгиев Todos los derechos reservados