Раковина
На брега на една бездна синя,
между плясъкът тих на вълните,
мигом спря ме една раковина,
вплела в себе си морски тайни невиждани.
В мойте длани затрептя като спомен
за една дълбина необятна,
тихо - сякаш без думи - отрони,
тъжна, нежна въздишка нечакана.
Песъчинките в миг заблестяха
между пръстите ми като живи
и в стремителен бяг полетяха,
да се слеят с вълните пенливи.
Аз стоях и се вглеждах в безкрая,
синевата попи във очите ми.
И разбрах колко много желая
този бряг да осмисля мечтите ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Генка Все права защищены
