Oct 15, 2008, 10:45 AM

Раковина 

  Poetry » White poetry
1215 0 14
 

На брега на една бездна синя,

между плясъкът тих на вълните,

мигом спря ме една раковина,

вплела в себе си морски тайни невиждани.

 

 

В мойте длани затрептя като спомен

за една дълбина необятна,

тихо - сякаш без думи -  отрони,

тъжна, нежна въздишка нечакана.

 

 

Песъчинките в миг заблестяха

между пръстите ми като живи

и в стремителен бяг полетяха,

да се слеят с вълните пенливи.

 

 

Аз стоях и се вглеждах в безкрая,

синевата попи във очите ми.

И разбрах колко много желая

този бряг да осмисля мечтите ми.

 

© Генка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??