19 мар. 2005 г., 10:14

Раменете ти

Поэзия

987 0 8

Раменете ти са тихи брегове,
по тях животът ми със обич се разлива.
Побрали ласките на много светове,
в солени капки любовта по тях попива.

Раменете ти са бели класове,
покълнали ... през миговете на надежда.
От тънки струни глас нашепващо зове
и през сърце, попътно някак ме повежда.

Раменете ти са длан на богове,
в които времето отпуска дъх в простора.
В небето словото по рибешки кълве,
събирам улов - в широта на кръгозора...

Раменете ти са цвят от цветове,
в които мога да се сгуша без да питам...
А любовта отляво нека се простре,
докато аз във мислите ти с обич скитам.

(И ... нищо повече по пътя си не питам ...)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bobyy (Бобчо)

Е,някои хора не владеят изкуството да се изразяват толкова добре,но ти определено се справяш блестящо!Супер си! 6+

2005-03-24T18:08:55+02:00
joanna_vas (Йоанна)

Може би е така, може би по-трудно се пише от радост, но то живота не е само радост нито само тъга, той просто Е
А аз се опитвам да го видя през моите очи в думи
Благодаря Ви.

2005-03-20T12:10:56+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Споделям напълно мнението на Светлана. Наистина е много по-трудно да се пише за щастието, отколкото за нещастието. А ти Йоанна си щастливка, щом можеш с такава нежност и изразност да предаваш красотата в живота !!!
6

2005-03-20T00:34:17+02:00
Amely (Светла Стоянова)

Възхиштавам ти се че можеш да пишеш за красивите неща,радостните.Аз мога само за навявящите тъга.Трябва да съм тъжна за да пиша, а напоследак май не пиша често....

2005-03-19T23:04:44+02:00
joanna_vas (Йоанна)

Радвам се, че чувството ми ви е докоснало И не питам аз - просто обичам Благодаря ви

2005-03-19T22:43:51+02:00