Раменете ти са тихи брегове,
по тях животът ми със обич се разлива.
Побрали ласките на много светове,
в солени капки любовта по тях попива.
Раменете ти са бели класове,
покълнали ... през миговете на надежда.
От тънки струни глас нашепващо зове
и през сърце, попътно някак ме повежда.
Раменете ти са длан на богове,
в които времето отпуска дъх в простора.
В небето словото по рибешки кълве,
събирам улов - в широта на кръгозора... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up