17 мая 2017 г., 09:52

Рамка

503 1 4

Ръцете ти, загърнати около мен
и начинът, по който са положени 
са рамката, мечтана всеки ден,
завиждана дори и от шедьоврите.

 

Обграждаш силно, нежно приютяваш, 
заключваш в себе си онези страници, 
описващи това, което даваш,
но аз го знам – ти просто нямаш граници.

 

Ръцете ти, загърнати около мен
и начинът, по който са положени 
в безкрая влюбват ме от теб роден. 
Обгръщам те. 
И вече всичко е възможно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

14/09/2016

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...