17 мая 2017 г., 09:52

Рамка

501 1 4

Ръцете ти, загърнати около мен
и начинът, по който са положени 
са рамката, мечтана всеки ден,
завиждана дори и от шедьоврите.

 

Обграждаш силно, нежно приютяваш, 
заключваш в себе си онези страници, 
описващи това, което даваш,
но аз го знам – ти просто нямаш граници.

 

Ръцете ти, загърнати около мен
и начинът, по който са положени 
в безкрая влюбват ме от теб роден. 
Обгръщам те. 
И вече всичко е възможно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

14/09/2016

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...