Ръцете ти, загърнати около мен
и начинът, по който са положени
са рамката, мечтана всеки ден,
завиждана дори и от шедьоврите.
Обграждаш силно, нежно приютяваш,
заключваш в себе си онези страници,
описващи това, което даваш,
но аз го знам – ти просто нямаш граници.
Ръцете ти, загърнати около мен
и начинът, по който са положени
в безкрая влюбват ме от теб роден.
Обгръщам те.
И вече всичко е възможно.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
