14 апр. 2009 г., 20:33

Рамка за душата

633 0 1

Знам, че не си въобще безразличен.
Дори си по твой начин някак загрижен.
Защо ли, обаче, пред чужди хора чувствам,
сякаш задължително трябва да изпъквам,      

за да имам шанс с тебе.
Когато се приближиш малко
и не си сам, а с твоите,
сякаш ме подлагаш зорко         

на някакъв тест.
Тогава аз се отчайвам
и се притеснявам,
защото зависи моята чест.         

Смяташ ли, че още дълго
ще мога да издържа?
Познаваш ме твърде бегло.
Аз мога да се развържа       

от примката на любовта,
в която си ме хванал.
Аз в никакъв случай няма
да си отрежа от душата,
за да се намъкна в рамка,
която ти си ми избрал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има още работа по него... но основната идея ми харесва.
    Не бива душата да се поставя в рамки. Убийствено е!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...