Знам, че не си въобще безразличен.
Дори си по твой начин някак загрижен.
Защо ли, обаче, пред чужди хора чувствам,
сякаш задължително трябва да изпъквам,
за да имам шанс с тебе.
Когато се приближиш малко
и не си сам, а с твоите,
сякаш ме подлагаш зорко
на някакъв тест.
Тогава аз се отчайвам
и се притеснявам,
защото зависи моята чест.
Смяташ ли, че още дълго
ще мога да издържа?
Познаваш ме твърде бегло.
Аз мога да се развържа
от примката на любовта,
в която си ме хванал.
Аз в никакъв случай няма
да си отрежа от душата,
за да се намъкна в рамка,
която ти си ми избрал.
© Йоанна Todos los derechos reservados
Не бива душата да се поставя в рамки. Убийствено е!