Apr 14, 2009, 8:33 PM

Рамка за душата

  Poetry » Love
635 0 1

Знам, че не си въобще безразличен.
Дори си по твой начин някак загрижен.
Защо ли, обаче, пред чужди хора чувствам,
сякаш задължително трябва да изпъквам,      

за да имам шанс с тебе.
Когато се приближиш малко
и не си сам, а с твоите,
сякаш ме подлагаш зорко         

на някакъв тест.
Тогава аз се отчайвам
и се притеснявам,
защото зависи моята чест.         

Смяташ ли, че още дълго
ще мога да издържа?
Познаваш ме твърде бегло.
Аз мога да се развържа       

от примката на любовта,
в която си ме хванал.
Аз в никакъв случай няма
да си отрежа от душата,
за да се намъкна в рамка,
която ти си ми избрал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има още работа по него... но основната идея ми харесва.
    Не бива душата да се поставя в рамки. Убийствено е!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...