14.04.2009 г., 20:33

Рамка за душата

634 0 1

Знам, че не си въобще безразличен.
Дори си по твой начин някак загрижен.
Защо ли, обаче, пред чужди хора чувствам,
сякаш задължително трябва да изпъквам,      

за да имам шанс с тебе.
Когато се приближиш малко
и не си сам, а с твоите,
сякаш ме подлагаш зорко         

на някакъв тест.
Тогава аз се отчайвам
и се притеснявам,
защото зависи моята чест.         

Смяташ ли, че още дълго
ще мога да издържа?
Познаваш ме твърде бегло.
Аз мога да се развържа       

от примката на любовта,
в която си ме хванал.
Аз в никакъв случай няма
да си отрежа от душата,
за да се намъкна в рамка,
която ти си ми избрал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има още работа по него... но основната идея ми харесва.
    Не бива душата да се поставя в рамки. Убийствено е!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...