Рамка за картина

Обичах те такъв, какъвто те създадох, какъвто ми бе нужен на мига.   Образ на мъжа, тъй силен да покори и опърничава жена.   Когато в миг започна всичко, аз сложих го в рамка на стена.   В нея аз намерих смисъл, а ти утеха в мойта тишина.   Но с рамката поставих бариери, категоризирайки нощта.   Че само плътски страсти разменени са нашите любовни чудеса.   Но беше споделена тази страст, това привличане безумно.   То беше всичко между нас, но стана нещо по-ноктюрно.   В този бавен, мръсен ритъм загубени откривахме се пак.   Така в нощи споделени и сутрешни беседи в ранен час от две тела сплотени роди се нещо силно между нас.   Дали сама го аз почувствах, или и ти ми повлия?   Дали ни беше страх безумно или не знаехме как да споделим това?
Така летяха дните,
минаваха и месеци дори.   И почнах аз да си бода очите, взирайки се в твоите следи.   Да търся твойта нежност, вниманието ти да ме възвиси.   В копнежа се обърках и не знаех какво да правя и какво ни предстой.   В лутането някак те изгубих! И между нас застанаха стени.   Безразличието облада те до полуда, а аз гордо и студено обърнах глава.   Прибрах се в къщи и в полуда изтрих всичко, що беше доказателство за онова.   На стената висеше все още, но свалих я със замах – тази рамка така разкошна, но празна и ненужна я видях.   Пиронът го оставих да седи. Да ме задира, когато преминавам. Да помня, че адски боли, 
когато просто някой отминава.   Но нека да стои и да напомня.   Някой друг ще се появи и не рамка, а картина ще постави   със споделени цветни мечти.