Mariq_Vergova (Мария Вергова)
106 759
29 дек. 2009 г., 10:19  

Ранена 

  Поэзия » Любовная
977 1 8

Този път ще мълча,
устни здраво  ще стисна,
всеки вик ще стая,
всеки стон ще подтисна!
Аз - ранена сърна,
в мрака стена и вия,
ти - палач със кама,
впита в моята шия.
Лепнат капките кръв
върху твоите пръсти,
с луда жажда и стръв
ти до край ме разкъсваш.
Остри думи-стрели
във плътта ми забиваш,
всяка клетка боли,
всичко в мене загива.
Чезне бавно животът
от моите вени,
с топла, бликаща  кръв
е  нощта напоена.
Ти си тръгваш и сняг
твойте стъпки покрива.
Ти си тръгваш и знаеш,
че това ме убива!
Но до край ще мълча,
нищо няма да кажа,
всеки вик ще стая,
всеки стон ще премажа!
А в гърдите сърцето

аз сама ще изтръгна,
че предател проклет е
и крещи да се върнеш!

© Мария Вергова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ако стихът въздейства, то е защото емоцията в него е наистина преживяна. Благодаря ти, Люсил!
  • Семпъл, лек, непретенциозен стих с огромно въздействие и заряд.Поздравления!
  • Мари, чакам и следващата ти творба...Време е! Барона
  • Ангел, Ласка, благодаря ви! Диди, толкова си млада, а така добре си ме разбрала, благодаря! Ивайло, за мен е повече от чест да видя твой коментар под своя творба! Благодаря!
  • Стихия си, Мария!
  • Когато човека за които си живял, най-голямата ти любов, тръгне и те остави болката от това, че вече я няма любовта, която да грее душата ти, е също толкова голяма както си я и описала. След това се питаме, дали не е трябвало да се презастраховаме и да не позволяваме на любовта да ни стигне. Май не.
    Поздрав!
  • Поздрав!
  • Прекрасен стих, Мария!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??