Ранена
Този път ще мълча,
устни здраво ще стисна,
всеки вик ще стая,
всеки стон ще подтисна!
Аз - ранена сърна,
в мрака стена и вия,
ти - палач със кама,
впита в моята шия.
Лепнат капките кръв
върху твоите пръсти,
с луда жажда и стръв
ти до край ме разкъсваш.
Остри думи-стрели
във плътта ми забиваш,
всяка клетка боли,
всичко в мене загива.
Чезне бавно животът
от моите вени,
с топла, бликаща кръв
е нощта напоена.
Ти си тръгваш и сняг
твойте стъпки покрива.
Ти си тръгваш и знаеш,
че това ме убива!
Но до край ще мълча,
нищо няма да кажа,
всеки вик ще стая,
всеки стон ще премажа!
А в гърдите сърцето
аз сама ще изтръгна,
че предател проклет е
и крещи да се върнеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Вергова Всички права запазени
