Ранена
Ти знай, обич моя,
че аз ще те обичам вечно.
Дори не и твоя,
аз ще бъда с тебе непременно.
Обич моя, липсваш ми,
не знам как да го опиша с думи.
Нужна ми е любовта ти,
защо си днес в ума ми.
Защо сърцето ми разсече
и болката няма как да спра.
Сърцето ми е наполовина вече
и парчетата не мога аз да събера.
И ето, за последно ти ме гледаш мило,
очите ти са светещи звезди.
Сърцето ми тъжно се е свило
и те моли: ,,Остани''.
Как да те върна в живота си
и да променя съдбата.
Да изтрия сълзите си
и да преодолея тъгата.
Безсмислено е, обич моя,
днес си така далеч от мен.
Не мога вече да съм твоя,
ти с друга започваш своя ден.
Помни, че аз ще те обичам вечно,
дори да съм в самота,
че ще страдам честно
за теб и любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иваничка Петкова Все права защищены
