Nov 18, 2011, 5:39 AM

Ранена

  Poetry » Love
576 0 2

Ти знай, обич моя,

че аз ще те обичам вечно.

Дори не и твоя,

аз ще бъда с тебе непременно.

Обич моя, липсваш ми,

не знам как да го опиша с думи.

Нужна ми е любовта ти,

защо си днес в ума ми.

Защо сърцето ми разсече

и болката няма как да спра.

Сърцето ми е наполовина вече

и парчетата не мога аз да събера.

И ето, за последно ти ме гледаш мило,

очите ти са светещи звезди.

Сърцето ми тъжно се е свило

и те моли: ,,Остани''.

Как да те върна в живота си

и да променя съдбата.

Да изтрия сълзите си

и да преодолея тъгата.

Безсмислено е, обич моя,

днес си така далеч от мен.

Не мога вече да съм твоя,

ти с друга започваш своя ден.

Помни, че аз ще те обичам вечно,

дори да съм в самота,

че ще страдам честно

за теб и любовта!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...