Една ранена пролет чука на стъклото,
зеленото се сбръчква от обида,
в улуците се стича синя болка,
небето е безумно синьо…
И хукват да се гонят светофарите
под възпаления клепач на слънцето -
размазани трицветни фарове
на кораби, за никъде нетръгнали…
Прогонвам и последните ухания
на сънищата си недосънувани…
И гмурвам се във тази пролет-рана
с Надежда да я излекувам.