Рани
И плаче му се
на света -
живееш в тайната,
умираш от слепота.
Раняваш себе си
и беден се наричаш.
Крещиш -
"на недостоен все приличам!"
Как мразиш любовта! -
На болка
и на слабост
ти мирише.
Не вярваш в шепота,
че ти си тя.
"Всичко умира!"
Как разбра?
Ти, дето никога
не си живял?
Дори в смъртта
животът те очаква.
Днес,
потънал в тайната,
готов си да заплачеш.
От жал.
От страх,
че свършва се
и слепотата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирилка Пачева Все права защищены
