koral (Кирилка Пачева)
387 709
25.09.2013 г., 19:56 ч.

Рани 

  Поезия
441 0 3

И плаче му се

на света -

живееш в тайната,

умираш от слепота.

Раняваш себе си

и беден се наричаш.

Крещиш -

"на недостоен все приличам!"

Как мразиш любовта! -

На болка

и на слабост

ти мирише.

Не вярваш в шепота,

че ти си тя.

"Всичко умира!"

Как разбра?

Ти, дето никога

не си живял?

Дори в смъртта

животът те очаква.

Днес,

потънал в тайната,

готов си да заплачеш.

От жал.

От страх,

че свършва се

и слепотата.

 

 

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, момичета, радвам се, че ви харесва!
  • Много силно, дълбоко, мъдро! Аплодисменти! Харесах и оценявам!
  • По-голямата част от хората си отиват без даже да са разбрали, че живеят! Много мъдрост има в този стих...
Предложения
: ??:??