И плаче му се
на света -
живееш в тайната,
умираш от слепота.
Раняваш себе си
и беден се наричаш.
Крещиш -
"на недостоен все приличам!"
Как мразиш любовта! -
На болка
и на слабост
ти мирише.
Не вярваш в шепота,
че ти си тя.
"Всичко умира!"
Как разбра?
Ти, дето никога
не си живял?
Дори в смъртта
животът те очаква.
Днес,
потънал в тайната,
готов си да заплачеш.
От жал.
От страх,
че свършва се
и слепотата.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
