И плаче му се
на света -
живееш в тайната,
умираш от слепота.
Раняваш себе си
и беден се наричаш.
Крещиш -
"на недостоен все приличам!"
Как мразиш любовта! -
На болка
и на слабост
ти мирише.
Не вярваш в шепота,
че ти си тя.
"Всичко умира!"
Как разбра?
Ти, дето никога
не си живял?
Дори в смъртта
животът те очаква.
Днес,
потънал в тайната,
готов си да заплачеш.
От жал.
От страх,
че свършва се
и слепотата.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
