25 sept 2013, 19:56

Рани

  Poesía
586 0 3

И плаче му се

на света -

живееш в тайната,

умираш от слепота.

Раняваш себе си

и беден се наричаш.

Крещиш -

"на недостоен все приличам!"

Как мразиш любовта! -

На болка

и на слабост

ти мирише.

Не вярваш в шепота,

че ти си тя.

"Всичко умира!"

Как разбра?

Ти, дето никога

не си живял?

Дори в смъртта

животът те очаква.

Днес,

потънал в тайната,

готов си да заплачеш.

От жал.

От страх,

че свършва се

и слепотата.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, момичета, радвам се, че ви харесва!
  • Много силно, дълбоко, мъдро! Аплодисменти! Харесах и оценявам!
  • По-голямата част от хората си отиват без даже да са разбрали, че живеят! Много мъдрост има в този стих...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...