29 янв. 2011 г., 20:23

Рани

851 0 7

"Рани"

Пожълтялата от слънцето хартия
аз милвам с потни длани,
след малко химикала там ще впия,
за да оставя сини рани.

И знам - дори и да ме няма,
утре или някой следващ ден,
дори да гния в черна яма -
те ще живеят и кървят след мен.

Със всеки ред изписан
рисувам твоето лице,
във шепота на думите улисан -
говори моето сърце.

Послушай го и разбери,
то казва: "Винаги ще те обичам!",
единствено за тебе бие и гори,
а аз във вечна вярност ти се вричам.

Дори в студената прегръдка на смъртта,
ще търся теб, ще падам и ще се катеря,
ще се търкулна по лицето ти - сълза,
в очите ти щом себе си намеря...

*                          *                           *

Пожълтялата от слънцето хартия
аз сгъвам с потни длани,
във джоба до сърцето ще я скрия,
ще излекувам всички рани...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...