29 янв. 2011 г., 20:23

Рани

845 0 7

"Рани"

Пожълтялата от слънцето хартия
аз милвам с потни длани,
след малко химикала там ще впия,
за да оставя сини рани.

И знам - дори и да ме няма,
утре или някой следващ ден,
дори да гния в черна яма -
те ще живеят и кървят след мен.

Със всеки ред изписан
рисувам твоето лице,
във шепота на думите улисан -
говори моето сърце.

Послушай го и разбери,
то казва: "Винаги ще те обичам!",
единствено за тебе бие и гори,
а аз във вечна вярност ти се вричам.

Дори в студената прегръдка на смъртта,
ще търся теб, ще падам и ще се катеря,
ще се търкулна по лицето ти - сълза,
в очите ти щом себе си намеря...

*                          *                           *

Пожълтялата от слънцето хартия
аз сгъвам с потни длани,
във джоба до сърцето ще я скрия,
ще излекувам всички рани...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...