evotosh (Задгробник Евотош)
121 4
29.01.2011 г., 20:23 ч.

Рани 

  Поезия » Философска
666 0 7

"Рани"

Пожълтялата от слънцето хартия
аз милвам с потни длани,
след малко химикала там ще впия,
за да оставя сини рани.

И знам - дори и да ме няма,
утре или някой следващ ден,
дори да гния в черна яма -
те ще живеят и кървят след мен.

Със всеки ред изписан
рисувам твоето лице,
във шепота на думите улисан -
говори моето сърце.

Послушай го и разбери,
то казва: "Винаги ще те обичам!",
единствено за тебе бие и гори,
а аз във вечна вярност ти се вричам.

Дори в студената прегръдка на смъртта,
ще търся теб, ще падам и ще се катеря,
ще се търкулна по лицето ти - сълза,
в очите ти щом себе си намеря...

*                          *                           *

Пожълтялата от слънцето хартия
аз сгъвам с потни длани,
във джоба до сърцето ще я скрия,
ще излекувам всички рани...



© Задгробник Евотош Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??