evotosh (Задгробник Евотош)
121 4
Jan 29, 2011, 8:23 PM

Рани 

  Poetry » Phylosophy
662 0 7

"Рани"

Пожълтялата от слънцето хартия
аз милвам с потни длани,
след малко химикала там ще впия,
за да оставя сини рани.

И знам - дори и да ме няма,
утре или някой следващ ден,
дори да гния в черна яма -
те ще живеят и кървят след мен.

Със всеки ред изписан
рисувам твоето лице,
във шепота на думите улисан -
говори моето сърце.

Послушай го и разбери,
то казва: "Винаги ще те обичам!",
единствено за тебе бие и гори,
а аз във вечна вярност ти се вричам.

Дори в студената прегръдка на смъртта,
ще търся теб, ще падам и ще се катеря,
ще се търкулна по лицето ти - сълза,
в очите ти щом себе си намеря...

*                          *                           *

Пожълтялата от слънцето хартия
аз сгъвам с потни длани,
във джоба до сърцето ще я скрия,
ще излекувам всички рани...



© Задгробник Евотош All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??