Раница от фронта
Ясно си я спомням – имаше капак
от красиво-тъжна и еленска кожа.
Питах се тогава кой човек и как
кожата е свличал с острото на ножа?
Млад е бил еленът – пъргав и красив,
но не се любувал дълго на живота.
Щом слухти съдбата, даже с мерник крив,
някой ще простреля теб в гърба с охота.
Жив и здрав от фронта татко се прибрал
и открил куршума, минал през капака.
Сякаш да убиват втори път видял
той елена кротък. Седнал и заплакал.
Знаел си, че тази кожа на елен
от смъртта жестока него е спасила
и почувствал свише че е защитен.
След години мама мен ме е родила.
Ако бе на фронта татко ми убит,
нямаше да зная нищо за живота.
Срещам аз в съня си погледа открит
на елена, дал ми правото на квота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
