Ранима

Поэзия

585 3 18

Прочетох чужда мисъл...

Усетих чужда болка, като своя...

Обида чужда наруши ми покоя.

В ресниците запърха сълза.

Реално: какво ме засяга това,

че някой си бил наранен?!

Нали не се отнася до мен?!

Да, ама Не, както казва Бочаров!

Чувство за нараненост ме обзе!

Не, сълзата ми не е на халост!

Обидата ще разяде!

Ще отвори място за радост!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

LiaNik (И.К.)

Ех, мила, ти ме прегръщаш, ама аз пак не съм видяла!
Да пропусна такава прегръдка ! Каква загуба! Считай ,че съм се издължила стократно. Малко ми са натоварени дните и влизам много набързо, но съм обещала и да допиша нещо...така, че, извинявай,че със закъснение, но усетих топлата ти прегръдка.

2018-08-30T17:45:23+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Лиа, мила, прегръщам те!

2018-08-30T13:38:28+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Дано!

2017-09-04T15:06:55+03:00
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Поздравления за хубавата идея... дано има много като теб🌻

2017-09-04T14:59:42+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Е. Все още не сме изчезнали.

2017-09-03T18:05:44+03:00