29.08.2017 г., 15:19

Ранима

580 3 18

Прочетох чужда мисъл...

Усетих чужда болка, като своя...

Обида чужда наруши ми покоя.

В ресниците запърха сълза.

Реално: какво ме засяга това,

че някой си бил наранен?!

Нали не се отнася до мен?!

Да, ама Не, както казва Бочаров!

Чувство за нараненост ме обзе!

Не, сълзата ми не е на халост!

Обидата ще разяде!

Ще отвори място за радост!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, мила, ти ме прегръщаш, ама аз пак не съм видяла!
    Да пропусна такава прегръдка ! Каква загуба! Считай ,че съм се издължила стократно. Малко ми са натоварени дните и влизам много набързо, но съм обещала и да допиша нещо...така, че, извинявай,че със закъснение, но усетих топлата ти прегръдка.
  • Лиа, мила, прегръщам те!
  • Дано!
  • Поздравления за хубавата идея... дано има много като теб🌻
  • Е. Все още не сме изчезнали.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...