29.08.2017 г., 15:19 ч.
Ранима
Прочетох чужда мисъл...
Усетих чужда болка, като своя...
Обида чужда наруши ми покоя.
В ресниците запърха сълза.
Реално: какво ме засяга това,
че някой си бил наранен?!
Нали не се отнася до мен?!
Да, ама Не, както казва Бочаров!
Чувство за нараненост ме обзе!
Не, сълзата ми не е на халост!
Обидата ще разяде!
Ще отвори място за радост!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Лиа, мила, прегръщам те!
-
Дано!
-
Поздравления за хубавата идея... дано има много като теб🌻
-
Е. Все още не сме изчезнали.
-
Маргарита,за съжаление ти си от заплашените за изчезване видове.Има ли такова понятие като "чуждо нещастие".Може би някога.
Актуален стих! -
Здравей Бени! И... Благодаря!
-
Пълнокръвни чувства!... Поздрави, Мими!
-
Добро утро, Приятели! Желая ви прекрасен ден! От първият, до последният му час!
-
Истинският човек плаче и за чуждите болки. Остани такава! Поздрави!
-
Само чувствителните сърца са РАНИМИ, Марго! А твоята определно е такава, щом се вълнува и страда не само заради своите, но и за чуждите болки и обиди. Благодаря ти!
-
Хареса ми този стих. Оригинално е поднесен и с мяра!
-
Здравей, Вел!
-
Браво, Марги!
-
Връщам ви тъжна усмивка. И... надеждата, че няма често да плача за чужди рани. Че ще има повече толерантност... Че ще уважаваме и ценим чуждото достойнство и чувства....
-
Хареса ми! Поздрави!
-
Най - човешкото чувство е състраданието. Без него сме просто бозайници. Браво! Страхотно!
-
Изпращам ти много усмивки! 🌸🌸🌸🌸🌸
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да пропусна такава прегръдка ! Каква загуба! Считай ,че съм се издължила стократно. Малко ми са натоварени дните и влизам много набързо, но съм обещала и да допиша нещо...така, че, извинявай,че със закъснение, но усетих топлата ти прегръдка.